Не е за странични!
Своята рокля бавно събличаш.
В прегръдките мои не бързаш да тичаш.
Вечерта още стои пред вратата.
Зная, ще бъдем толкова святи.
Очите ми бягат по теб удивени,
а твоите - звездни, за мене засмени.
На сърцето си казвам по-тихо да бие.
Никак не искам да се пръсне от "ние".
Идваш към мене хищно, лениво.
Колко си хубава! Пълно. Щастливо.
Колко си искаща! Колко си страстна!
Чакане дълго възсяда Прекрасната.
И като сянка се плъзгаш по мене,
нежна и тиха, и на колене...
Впрочем достатъчно! Така е прилично.
Всичко останало - не е за странични!
© Красимир Дяков All rights reserved.
