Не и сама
Изтощително, обвинително,
до болка унизително,
да криеш и отричаш,
че не мразиш, а обичаш.
А после да признаеш,
че не смееш да мечтаеш,
защото безполезно е -
като рана порезна е.
И ако няма кой да ти пази гърба,
да застане за теб на края на ръба,
да прощава безкористно всяка вина,
да глътне вместо теб и тази сълза,
да знае какъв си и пак да е с теб
и в битка за теб да е пак най-отпред,
от теб да те пази, когато пак лазиш,
да скрие трупа, ако някой прегазиш,
да скочи със теб, като скочиш и ти,
да разбира всичко само с очи,
да бъде утеха, дори да мълчи,
от тебе да страда, без да личи...
Тогава, човече, загубен си ти...
Сега се изправям, напред ще вървя,
защото умирам, но не и сама,
защото те има - искам да крещя-
от все сърце благодаря!
На Е.
© Елица All rights reserved.
(то такова стихо не се коментира...прекалено е лично)