В сянка черна на смъртта
ще обвия нежно любовта.
С бърз замах ще залича,
туй което казват, че е обичта.
Ще я покрия с петната от кръв,
изтичащи бавно от мен.
Ще разкъсам отвътре сърцето,
ще те премахна жестоко от там.
Ще спра да живея ден след ден,
само и единствено
да те виждам до мен.
Но така аз ще умра...
Че кой може да живее
без сърце, без душа?
Нека тогава умра.
Поне така ще престанеш
да бъдеш за мен
всичко на света.
© Радена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
