Тъжно е и пусто, кухо,
изгнило, ръждясало, глухо,
умряло, само пепел и сажди,
толкова мъртво и празно...
Празнота, самота, ужас
и един сладък божествен унес,
крехък слънчев лъч, една мечта
и пак празна и убийствена самота...
Сърцето е пепел, тлееща жарава,
убива ме и бавно ме изгаря...
Нека гори и нека ме мъчи!
Точно това трябваше да се случи! ...