не искам да те помня
Не искам да те помня!
Неизречен си ми.
Дума в тишината.
Въпрос без отговор.
Защо ми бяха всичките мечти?
(гнезда на розовото...)
От сладост чак отровни!
Не, тайните не са добри!
Надменни,
бледи домакини
на сълзите ми.
От никого не ме боля така...
И никого така не бях обичала.
Не искам да те помня!
Спи сърцето ми.
Над теб заспа.
Наведено,
като целувка за последно.
Нощта постла си тишината.
Вече.
Във остър крясък
се удари
паметта ми.
И се разля насечена.
Не искам да те помня -
в някое останало писмо,
забодено
от яростното жило
на съдбата.
От теб, нататък
съм откъснато крило.
Не искам да те помня...
Нося те в разпятието си.
© Дакота All rights reserved.
