Не искам... искам
Не искам минута откраднато щастие,
не искам секунда неземна любов.
В живота не търся чуждо пристрастие,
единствено искам честен живот.
Не искам сърцето ми просто да страда,
че ти си далеч и не може без теб,
защото изгаря дървото на кладата,
студът вледенява водата на лед.
Когато те срещам на прага си вечер
не искам да виждам в очите ти лед,
а огън и нека глава да полагам
във скута ти... с огъня с теб споделен.
И нека накрая на пепел да стана,
когато ме вземеш в най-нежния плен,
защото ще знаеш, че аз съм горяла
с любов споделена за теб и за мен.
Не искам това да са празни илюзии
на влюбено, някак до болка, дете
което безумно така те желае,
че целият свят слага в твойте нозе.
© Снежина Айдарова All rights reserved.
