Jul 22, 2007, 10:08 PM

Не-истина 

  Poetry
794 1 5
Красиви чувства и красиви спомени.
Красиви случки, спиращи дъха.
Красиви хора, към света отворени,
с красиви мисли и красиви имена.

Красив дъждът, красиво си танцува.
Красиви облаци със форми на цветя.
Красиво слънцето, красиво мързелува,
очаквайки красивата луна.

Красив пейзаж, красива външност.
Кристална чаша със червено вино
в ръката на човек с красива същност,
говорещ, той, изтънчено и фино.

Красиво бъдеще, любов мечтана.
Красиви стихове в красива книга.
Красиво щастие, тъга преодоляна.
Усмивката във погледа е жива,

зщото знаеш колко си щастлив
и виждат през очите ти в душата,
а там си толкова болезнено красив...

И изведнъж сънят ти се изтрива.
Събуждаш се от крясък див
и утрото усмивката изтрива,
защото, както винаги, светът е сив.

И, както винаги, стоиш безчувствен,
опитваш миналото си да заличиш.
Фалшиви хора в твоя град изкуствен
те карат пак студено да мълчиш.

И, както винаги, дъждът отблъсква
и облаците гледат мрачно,
а слънцето във тях се блъска.
Луната се усмихва зло и страшно.

И, както винаги, се чудиш как
безцветните картини те привличат.
Душите им, обвити в мрак
и твоята душа завличат.

И, както винаги, не знаеш накъде,
не искаш да те мамят със любов.
Дебела книга в прашно чекмедже
напомня пак горчивия живот,

където мястото си не намираш,
но търсиш неуморно - ден след ден,
докато накрая не умираш,
от нищото отново победен.

© Полина димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??