Apr 7, 2013, 10:19 AM

Не красотата ще спаси света

  Poetry » Other
923 0 0

„Не знам“ – повтарям дълго.
„Не вярвам аз в това.“
Историята започна отначало.
Втори дубъл – как да кажа - няма.
Не прозрях,
оставих го на теб, Съдба.
И вие там – човеци
с оглушелите уши,
но с жадните души,
презрели
и тежки от надежда,
на клонката седят те още,
не падат,
липсва действието, уви.
Кой каза, долу е лошо?
Виж ти...
Аз там цял живот седя.
Знам и от малкото, по–малко има.
И на земята има вечност.
Не гледай там отгоре!
Незнанието е страшно.
Равносметката по–ценна от всичко.
Да сложиш ти чертата на зависимостта от безкрайната хубост...
Няма я.
Или поне не е винаги нужна.
В какво не вярвам?
Не вярвам, че „красотата ще спаси света“.
Нито добротата.
Истината – казвам аз.
А вий не знам, следите ли ме...
Истината, която заслужава да се чуе.
Помощ и светлина за масата. 
Не онази грозната, сътворена от безсилие,
последвана от покаяние.
Тя наподобява купчина красота, 
зад която няма нищо. 
Ненужен кич и забулено зрение.
Истината е като подправките, 
с които овкусяваме живота.
По-сладко е, когато знаеш...
Когато срутят се стените (не могат сами), излезеш от сценария...
Слава на актьорите!
И на „Раховец“ се готви...
Това ми се ще да изразя.
Щастливци са всички борещи се.
И не приемам, не приемам – 
Негодуванието срещу трудността,
излишно е.
Ще живеем вечно, кой както избере...
и на тази земя 
и на малко по–високо.
Всичко тръгва от пръстта.
„Не знам“ – повтарям в края.
„Кое е по–истинно?“
Избери си, преди това виж.
Да добавя – очилата забранени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...