AivI (Стелияна Димитрова)
16 137
Jun 21, 2009, 11:25 PM

Не лъжат 

  Poetry
870 0 6

И както казват, а не лъжат -

нощите са най-студени.

В лед тогава телата се пържат,

пропити от сълзи засмени.

Точно тогава,

под луната и звездите

те прегръща силно самотата

и ти пръска отчаяние в очите.

Болката почти е нетърпима,

без глас крещиш от яд,

а мъката ти шепне на ухо,

че сам останал си на този свят.

По лицето, което виждаш,

самодоволно се плъзга усмивка.

Смях кънтящ зад себе си чуваш -

танца си играят две трапчинки.

Чудиш се защо се смее.

Как не вижда, че умираш?

Защото той от болката ти ще живее,

докато не почнеш и ти да убиваш.

Не си първата му жертва,

последната още по-малко.

Лъжа е всяка клетва!

За страхливото му сърце жалко.

...

Та както казват, а не лъжат -

нощите са най-студени.

Сега живееш от чужда болка

със сълзи от трапчинки заменени...

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??