Не лъжат
И както казват, а не лъжат -
нощите са най-студени.
В лед тогава телата се пържат,
пропити от сълзи засмени.
Точно тогава,
под луната и звездите
те прегръща силно самотата
и ти пръска отчаяние в очите.
Болката почти е нетърпима,
без глас крещиш от яд,
а мъката ти шепне на ухо,
че сам останал си на този свят.
По лицето, което виждаш,
самодоволно се плъзга усмивка.
Смях кънтящ зад себе си чуваш -
танца си играят две трапчинки.
Чудиш се защо се смее.
Как не вижда, че умираш?
Защото той от болката ти ще живее,
докато не почнеш и ти да убиваш.
Не си първата му жертва,
последната още по-малко.
Лъжа е всяка клетва!
За страхливото му сърце жалко.
...
Та както казват, а не лъжат -
нощите са най-студени.
Сега живееш от чужда болка
със сълзи от трапчинки заменени...
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
