Не ме е страх
Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас
когато ме разлиства непрестанно,
през стъпките на продължаващ валс
да бъда себе си, буквално и пространно.
Вървях и падах, ставах и ревях
от болки, от терзания, от рани…
от ужасите вечни на страха, ето че
дочаках Оскари, получих и награди.
За силата отвътре иде реч…
онази, скритата зад пластове душевни,
могъщество незнайно в дух… и сеч
на слабостите подчинили ни безславно.
Спасена ли съм…, няма как да знам…
оглеждам се, пак тук съм…невредима.
Греша и продължавам… не ме е страх
да бъда човек… с това, съм неделима.
© Валя Сотирова All rights reserved.
