Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас
когато ме разлиства непрестанно,
през стъпките на продължаващ валс
да бъда себе си, буквално и пространно.
Вървях и падах, ставах и ревях
от болки, от терзания, от рани…
от ужасите вечни на страха, ето че
дочаках Оскари, получих и награди. ...