Не, не искам любов!
Аз не искам любов, само пламък в душата
да ме сгрее когато съм цялата студ
и когато вали дъжд и сняг по земята
да приижда пак топлия полъх от юг.
Аз не искам любов, само мъничко нежност –
да прегръща сърце като чакан любим,
да ми дава утеха в богатство и в бедност,
че животът ми земен е само един!
Не, не искам любов! А приятелско рамо
и подадена в нужда другарска ръка –
това топли ме колкото обич за двама
и със сила окриля ме да продължа!
Не, не искам любов! Искам само да бъда
силна за трима във борбите жестоки,
че борец е мойта доживотна присъда!
Моето царство са водите дълбоки!
Не, не искам любов! Искам мир във душата
хищници когато най-зловещо ръмжат
и да знам още, че не е страшно Оттатък
със небесна призовка щом ме призоват!
Не, не искам любов! Искам зрънцето вяра,
но не в моя път планини да премествам,
а на кръста да мога да нося товара –
с по-лека Съдбата си да не замествам!
Не, не искам любов! Искам малко надежда,
че ако и пътят все да вие в мъгла,
към небесното копнежът ще се оглежда
в моята осиротяла, с болки душа!
© Анна Банчева All rights reserved.
