Feb 8, 2011, 8:30 PM

Не, не обичам да пътувам

  Poetry
927 0 2

Не, не обичам да пътувам!

Сбогувания, раздяла, тъга...

Не, не обичам да пътувам!

Всяко пътуване отнема част от моята душа!

Заминавам... обещавам, че отново ще се прибера,

наранявам, ограбвам, изоставям

разплакани, целуващи лица...

И наново после всичко се повтаря -

всичките прегръдки, емоции, слова...

и отново оставям, погубвам, забравям

част от моята душа!

Добрите пътници по своему са груби,

те не познават чувства като любовта!

Само разписания, графици, маршрути

могат да извикат в тях страстта.

Така опитвах аз да се преборя,

да бъда по-силна, по-добра,

да не плача, когато някой ме помоли:

"обещай, че пак ще дойдеш у дома!"

Но не мога, не обичам да пътувам,

мразя чувството на самота,

когато изоставям, ръкомахайки през сълзи,

онези плачещи, усмихнати лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Савина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е... донякъде споделям чувството, което носи стихотворението
  • Красиво!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...