Jun 23, 2011, 8:59 PM

Не обичам луната 

  Poetry
792 0 13

По ръбчето на светлата ти риза,

(приличащо на прашен коловоз)

усмивката ти, хладната, заслиза

в третинката на тъжната ми нощ...

Заплиска дъжд – пречистващо начало,

провря се и през иглени уши,

намокри перуниките на двора,

а лодка кой ще ми строи,

да се спася от погледа ти син?

Не са и покривите пристан на звезди,

червеното от срам е пребледняло,

пухти коминът, пръскайки мечти,

ала Луната пак остава цяла,

(във медени отблясъци трепти...)

Най-перуниковото синьо на света

дали художник ще ми нарисува?

В небето тъжно, може би от днес,

една луна в лилавото буксува...

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??