Не прося подаяния
Дори и остър ръб на безразличие
до кръв да ме пореже, без причина,
за милост няма да се моля, ще си мълча,
по- добре кръвта да си изтича.
Дори да омалявам затисната от
купчина ежедневна грубост,
за нежност, няма да се моля, ще мълча,
по- добре да прималея.
Дори да се душа, в схватката
на изтървана полудяла злоба,
за добринка, няма да се моля, ще мълча,
по- добре е да издъхна.....
Обич няма ли за мене,
няма да я търся, няма да я моля,
каквото си е мое ще го взема,
даже да е болка във торба.
Не искам чужди подаяния,
не искам помощ подарена,
живота искам да ми е приятел,
и да разбира моите мечти.
© Misteria Vechna All rights reserved.
