Не ревнувайте
Не ревнувайте, слънчеви здания,
не помръквайте, рано ранени.
Още слънце ще има да хванете,
преди залезът да ви го вземе.
Вижте, още ви махат дърветата
и протягат приветливи клони.
Не ревнувайте, здания светли,
не присвивайте устни-балкони,
ако нещо не може да имате.
Чуйте колко усмихнати стъпки
ви говорят – не ви ли разсмиват те,
тези хора двукраки, двуръки,
със очи и сърца, и вълнения,
и изобщо със всичко човешко?
Ах, кажете, защо точно нея
вие искате само да срещате?
И защо точно нея обичате
и я страдно от мене ревнувате?
Тя е моето скъпо момиче,
затова час по час се целуваме,
затова се държим за ръцете
и се смеем, щом погледи срещнем,
и лицата ни светят ли, светят,
и с незрими флуиди си шепнем.
Не ревнувайте, каменни здания.
Ние скоро ще стигнем до вкъщи
и след дневните си разстояния
своя вéчерен огън ще стъкнем.
Ще изчезнем от вашите погледи,
ще останем сами с любовта си.
Не ревнувайте, здания горди.
Ние просто сме двама. Така си е.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
С твоето насърчение съм още по-амбициран!
) да не му вярваш! Нали?
