НЕ СЕ НАТЪЖАВАЙ!
Не се натъжавай! Дълго търпях.
Не се мъчи да ме връщаш!Аз тръгвам.
Дълго време пристан ти бях.
А ти...Тъй не остана при мене.
Аз те дочаквах всеки път -
както вечерта чака деня, да си тръгне,
за да прегърне луната залеза
и утрото да посрещне в безсъние.
Аз умеех много красиво да пея.
Жаден за сън, с моя глас те приспивах.
Дълго после плачех с твойте сълзи
и като ручей виновността им изпивах.
Като омайно биле бях!Как те опивах...
Бавно полека аз те лекувах...
A сърцето си не успях да спася.
От безнадежност кръвта му изтина.
Дълго време за тебе живях.
Без тебе плаках,с тебе се смях.
Мълчаливо,всяка нощ тайно копнеех,
да не се връщаш обратно при нея.
Дълго време пристан ти бях.
С моята греховност -твойта прикривах.
Срещу вяръра тичах. Газих кал и вода...
Но твоята и моята тайна опазих.
Сега тръгвам.Вече реших.Тръгвам,
както си тръгва след прилива,отлив.
Не ми се сърди,да остана не смея...
Остави ми душата! За друг пристан милее-
друг, който да остане по-дълго до нея.
© Веска Алексиева All rights reserved.
6+
