Не си такъв
Злобата ти дава сила,
закрила, но сърцето ти убива!
Мислите си криеш,
никому не даваш,
но тъй ме, мили, нараняваш...
Страдаш, в мен спасението търсиш,
но и от мене бягаш...
Омразата те вдъхновява,
чашата ума ти замъглява,
горчиви думи изговаряш...
в себе си отказваш да повярваш...
нагрубяваш, после съжаляваш...
Така е, имаш ме!
Но дали ме заслужаваш...
към другите, щом искаш
бълвай ужас, всявай смут и страх,
но очите ти не могат да ме лъжат,
нито моите... не ги затваряй!
Погледни във тях!
Лъжа е, измама, щит...
не си злодей,
предаваш се... изплашен си, прикрит!
Какво те спира,
какво ли те мори?!
Какво ти трябва, скъпи?!
Давам ти го, само ми кажи!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
