(Не)случка
(Не)случка
В пощата на град градина,
някъде, не знам къде,
заедно с писма пристигна
интересен нов пакет -
опакован най-красиво,
с панделка и етикет:
„Достави ме в утрин сива,
може даже преди пет.”
И защо ли толкоз рано,
и защо ли на ръка?
То не може по пижама
да търчиш току така,
пощальон да се разкарва,
а на него му се спи,
и защо му е да става
толкоз рано призори?
И е чудна таз кутия,
от неделя тук стои –
сто кашона я притискат,
и прахът я измори...
Но едно момче напето
рано рано, с колело,
до адреса се разшета
да направи туй добро –
на место да я достави,
точно както пожела
изпращач – със вкус,
но странен...
За кого ли е това?
Позамисленен, а и сънен,
пощальонът за беда
уличката май отмина.
Ех, забави се, но спря
точно в пет и половина
пред заключена врата.
Поизкашля се във шепа
и зачака... Докога –
сам не помни – час, година,
доста време, но едва
щом понечи да си тръгне,
кротко ключ се превъртя
и на прага сякаш светна
млада, истинска Зора.
Запримига, запелтечи,
но скалъпи две слова,
натежаха му нозете,
а сърцето заигра –
„Кой ли дявол ме обрече
да изпитам аз това...”
А девойката смутена,
вместо да благодари,
се запита, запленена –
„Кой сънят ми продължи...”
Начертаха две посоки
тези мили същества,
но мигът и днес си спомнят –
как разцъфна утринта...
© Доли All rights reserved.
