Не стори нищо
"Часовникът върви. И иде смърт!
А аз не съм направил нищо още."
Д. Дамянов
Не стори нищо. С думите съдра
на болката най-жилавите нощи.
Разгърди свойта синева
със жаждата за още, още...
Не стори нищо! В томове събра
любов и радост, горест и печал,
дочуем ли на птиците гласа,
ний чуваме гласа ти заечал.
Изправен с ръста на Титан,
глава опрял във небосклона,
не стори нищо! Засия
душата ти безумно гола.
Прозорецът открехнат те очаква
и листа бял на старото бюро,
с конец закачената крушка
полюшва се за зло и за добро.
Часовникът на времето е спрял,
ала смъртта не иде още,
тя чува те дори и под пръстта
да викаш: Още, още, още...
© Росица Петрова All rights reserved.
