Не съм готова да си ида
Обичам, когато вънка вали,
тогава по-истински е моят смях,
защото онзи нежен звезден прах,
наречен капки, огъня в мене гаси.
Дъждът удря, без да боли,
пречиства ме и не се преструвам,
че онзи пожар в мен не бушува,
облаци крият засъхналите сълзи.
Вали навън, вали безкрайно дълго,
аз замечтано гледам образа ти мил,
гледам как на сухо си се скрил,
на топло си, докато аз премръзвам.
Тя е сгушена в теб, мога да видя,
не ме разбираш, но ми пука,
всяка обич, дори несподелена, е сполука,
а аз все още НЕ СЪМ ГОТОВА ДА СИ ИДА.
На Стоян 22/06/07
© Петето All rights reserved.
