Не съм се измислила
Аз съм тази, която съм и която ме виждаш наяве.
Не съм се измислила. И теб, не съм. Има те.
Както има ги птиците, нищо, че сега отлятяха.
С лятото си заминаха.Онова лято...нашето.
Есента също е наша, наша ще бъде и зимата,
и пролетта ще разцъфне, когато сме заедно,
и отново ще дойде лятото, горещото във телата.
Ще ги има сезоните във душите ни, и във сърцата.
Обич си, истинска, наяве и в сън си опиваща.
Ласка си, твоите длани ме галеха, милваха.
Нежност, която е чиста, като вятър прииждаща,
страст... която завинаги телата запомниха...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
