Не съм се измислила
Аз съм тази, която съм и която ме виждаш наяве.
Не съм се измислила. И теб, не съм. Има те.
Както има ги птиците, нищо, че сега отлятяха.
С лятото си заминаха.Онова лято...нашето.
Есента също е наша, наша ще бъде и зимата,
и пролетта ще разцъфне, когато сме заедно,
и отново ще дойде лятото, горещото във телата.
Ще ги има сезоните във душите ни, и във сърцата.
Обич си, истинска, наяве и в сън си опиваща.
Ласка си, твоите длани ме галеха, милваха.
Нежност, която е чиста, като вятър прииждаща,
страст... която завинаги телата запомниха...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
здраво стискай и не я пускай да си отива...чудесен стих..много ме радваш и зареждаш-благодаря за удоволствието...
-
Благодаря ви!
Разбира се, че не съм се измислила!
И всичко е красиво и истинско! -
Харесвам поезията ти Джейни!Поздрави!
-
Чудесен стих, Джейни!!! Поздрави!!!
-
Много романтично!
-
Прекрасно е, Джейни! Щом я има любовта, всички сезони ще бъдат ваши! Само ми се струва че в последния ред малко се губи ритъмът.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В такъв един ден да прочета твоят коментар за мен е истинска радост!
Благодаря ти за искреноста!
Аз наистина не пиша за себе си, а за тези, които биха ме прочели!