Очите ти ме гледат с обожание...

но аз не търсех именно това!

А пръстите ми в своето старание

обвиват те по-нежни от слова...

Усмихваш се - трепти лицето ми,

но аз не чаках именно това!

Щастлив си, казваш, във ръцете ми,

далеч от своята житейска суета.

Да, твърде млад си - а аз съвсем не...

И не, не исках именно това!

Да мисля, всъщност, нямах време,

нехайно ми открадна мисълта.

Скри я някъде зад топлината

в кафявото на твоите очи...

Нямам сили да отричам истината,

останаха ми за молба - "О, миг, поспри!"

Защото утре няма да си ти, аз зная,

младостта тепърва окови не търпи,

защото утре друга ти ще водиш в рая,

защото утре друга във ухото ти шепти

със мойте думи, с моите ръце прегръща,

от мен и белегът ти няма да личи накрая,

защото миналото не се връща,

млад и силен не бе ничий ти,

но старото мое

сърце остава твое - докога ли,

може би до края...