За да остана на земята
минах през самия ад.
Дяволът окови мята,
сякаш в смешен маскарад.
В първи кръг - змията съска,
води ме към древен град.
Аз съм смела, гневна, дръзка...
Не това е моят свят.
Втори кръг - казан с миазми,
с дъх на сяра и на смрад.
Минах я и таз зараза...
Не това е моят свят.
Трети кръг - с напалм и жупел,
в мойте вени вливат яд.
После и вода от купел...
Не това е моят свят.
Пети... Шести... Седми... Осми...
Пред очите се въртят,
все по-страшно, все по-грозно...
Не това е моят свят.
А деветият? Умирах...
Сетне бавно се свестих.
Стиснах сребърната лира
и запях възторжен стих.
Днес разпитвам ви с наслада,
във екстазен мир докрай,
след като пребродих ада,
как да се лиша от рай?
© Елия All rights reserved.