(Не)умора
(Не)умора
Толкова много букви изписани,
толкова много думи премисляни...
Искам да бъда свободна от думите,
те ме привързват към края на друмите,
те ме връхлитат, когато през залеза
тихо пристъпя в малините алени,
дето очите превръщат във лава,
дето сърцето в тъга разтопяват.
Искам да бъда свободна от стъпките,
дето се спират в ъглите ми, тъмните,
твърди и тичащи, бавни и сричащи,
сякаш през моя прозорец надничащи,
точно пред пламъка слаб и неравен
пепел разсипват по тънка жарава.
Искам във плен да остана на трепета,
който нехайно замеря сърцето ми
с тънки осили, с бели глухарчета,
с весел отблясък на слънчеви зайчета.
Спомен и песен без думи, и вятър,
нека звънят и докосват душата...
© Доли All rights reserved.
