Не забравяй...
До теб съм,а чуствам празнина
Угасва бавно любовта в теб
И няма го онзи парещ поглед
Пламтящото сърце е късче лед
И връщам се към спомените светли,
защото настоящето ме ужасява
… а бъдещето е толкова неясно...
само миналото ми помага да забравя...
...за самотата обгърнала сърцето,
за мислите потънали във мрак,
за болката напираща отвътре,
за дните ми изпълнени със страх.
Аз виждам, зная, че те губя,
бавно отиваш си от мене..
Угаснала е твоята любов,
а моята за теб е бреме.
И каквото и да изрека сега-
молитва,упрек или зов,
не ще може да те върне
при мен и моята любов.
Ти тръгвай, назад недей поглежда,
ще видиш мен, обляна в сълзи..
Ала знам, не ще те трогне
мъката в моите очи...
Едно те моля- не забравяй,
че някога за теб живях.
И знай , че аз не съжалявам
че тялом,духом твоя бях.
© Нина Павозова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Кате стига си ме хвалила бе:Р
-
Много красиво написано,Нинка!Поздравявам те!
-
Мерси за похвалата Джеси
Радвам се че ви харесва,защото го казвам от сърце! -
БРАВО!Чудесен стих!Много ме разчувства! (6)
-
Мерси сърдечно Михаела и Гергана..еми може да си права Гери,но аз съм привърженик на този стил на писане...наречи го навик
-
Темата е хубава, малко формата е стандартна...Но чувството е искрено...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
