Небесен филиз
НЕБЕСЕН ФИЛИЗ
На Ловеч
Щом съзря през мъгливи пространства
на Земята одеждите сини,
в моя град Тя се спусна. Порасна.
И превърна скалите в градини.
Тя е звук от космичните трели
и едва доловима въздишка,
с цветове - ослепително бели,
между топлите пръсти на Вишния.
Тя е клонка на Господ в градината,
Тя е живо филизче от цялото.
Пожела и обагри се в синьото
на небесното, после в лилàвото.
Тъй премина през сто измерения,
със цъфтежа си носи съзвездия,
небеса, аромат на вселени...
Надари ме съвсем безвъзмездно.
„Люляк, Ловеч, Любов...“ И е полет.
Във недрата ми нежно ухае.
... Коленичи Тъгата. И моли
да е цветно във моята стая.
© Алина Стоянова All rights reserved.
