Aug 31, 2008, 1:35 PM

Недоумение

Poetry

847 0 15

Обичаш красиви - затуй
не можеш ти мен да обичаш.
Преди да подминеш, ме чуй -
не си обикновено момиче.
По забавни си падаш - и знам -
нямам никакъв шанс да те пипна.
Да те заговоря ли? Как ме е срам -
туй по-скоро би ме съсипало.
Ах, да бях и красив, и добър!
И в устата ми думи да идват!
Умен да бях - бих могъл
да различа комплимент от обида.
Рицар да бях - своя кръв
бих пожертвал за твое добро.
Но ти ме избра и такъв -
суров и отблъскващ. Защо?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lady_rose (Единствена)

ех любов...нима наистина не идва без да пита какъв си...просто те покосява...поздравления...изтръпнах като го прочетох!

2008-09-07T16:22:31+03:00
silvereye (Паулина Зарева)

Просто е страхотно!

2008-09-04T01:32:20+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Ааа... някои мачкат много силно!! Няма мърдане...

2008-09-01T13:16:55+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Много разочароваща причинно-следствена сконфузност демонстрирате, г-да Шуманов + Цветкова. Както по отношение на нямането кой, така и по отношение на резултатността от намачкването...

П.П. Надявам се това някой да те намачка да не е повод да "се кротваш", s7r.

2008-09-01T13:05:54+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Рицар да бях - своя кръв
бих пожертвал за твое добро.
Но ти ме избра и такъв -
суров и отблъскващ. Защо?
* * *
От любов!
Поздрав!

2008-09-01T10:36:17+03:00