Mar 25, 2015, 10:56 PM

Нежни ръце

  Poetry
473 0 0

Не знам откъде да започна

и за какво най-напред да Ви благодаря,

Знайте, никога няма да забравя как бърсахте сълзите ми с ръка,

С очи невинни гледахте ме нежно и карахте ме да се чувствам нужна на света.

Болеше ме тогава, боли ме и сега и още спомням си Вашите слова: "Не бой се, наред ще бъде всичко някой ден, силна ти се покажи, защото знай, че имаш мен!" - такава нежност не бях видяла в този свят - отблъскващ и студен, а Вие слънце бяхте в моя тежък и самотен плен.

И когато спра да съществувам, споменът пазете Вие - кажете им за мен - лоша аз не бях, но самотна и унила ден по ден живях.

От тях не бягах, кажете им това, но в клетка себе си затварях и живях дълго в лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Матакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...