Mar 25, 2015, 10:56 PM

Нежни ръце

  Poetry
474 0 0

Не знам откъде да започна

и за какво най-напред да Ви благодаря,

Знайте, никога няма да забравя как бърсахте сълзите ми с ръка,

С очи невинни гледахте ме нежно и карахте ме да се чувствам нужна на света.

Болеше ме тогава, боли ме и сега и още спомням си Вашите слова: "Не бой се, наред ще бъде всичко някой ден, силна ти се покажи, защото знай, че имаш мен!" - такава нежност не бях видяла в този свят - отблъскващ и студен, а Вие слънце бяхте в моя тежък и самотен плен.

И когато спра да съществувам, споменът пазете Вие - кажете им за мен - лоша аз не бях, но самотна и унила ден по ден живях.

От тях не бягах, кажете им това, но в клетка себе си затварях и живях дълго в лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Матакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...