на Артур

Зарекох се - щом празниците свършат
и яденето дойде ми до шия,
навиците стари да прекърша
и с воля всичко лошо да надвия.

Ще почна да тренирам всеки ден.
След работа ще ходя да спортувам.
Токсините? Ще плачат те от мен,
за да живея, не да съществувам...

Един проблем обаче ме мори
и как от него да се отърва?
Обичам през почивните си дни,
до късно във леглото да стоя.

Сънят от мен по-силен е уви.
Как ще го надвия, сам не знам.
Той моят строг режим ще наруши.
Ще имам неуспех, ще имам срам...

Зарекох се! След празниците, нека
други в календара се явят,
да съхранят човешкото в човека
и спящите да могат да си спят.