Nov 1, 2006, 12:09 AM

Нека остана....

  Poetry
968 0 6

Не ме пропъждай просто ей така,
защото в мрака днес ти е студено.
Пламъка на старата ни обич мога да спася,
защото там всичко е простено...

Не позволявай на гордостта да те засенчи
и да заслепи пулса на сърцето.
Не слагай на мислите си примка,
а помоли за прошка в теб детето...

Шанс един път на земята ти се дава,
не бързай,времето е с нас...
Обича ли сърцето,то ще получава,
ще си тръгна (едва) след залеза на очите ти аз...


(Нека остана...дори да знам,
че след края на нощтта ще съм излишна...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...