Неочаквана покана
Спънах се в бордюр, опръскан със...
сенките на есенни листа и...
паднах направо в... Зимата.
Помогна ми да стана... Пролетта и...
ме покани да ходим заедно при... Лятото...
На гости!
© Георги Колев All rights reserved.
Спънах се в бордюр, опръскан със...
сенките на есенни листа и...
паднах направо в... Зимата.
Помогна ми да стана... Пролетта и...
ме покани да ходим заедно при... Лятото...
На гости!
© Георги Колев All rights reserved.
Това го правя само когато,прочета стихотворение,в което е вложена истинска мисъл,а не просто някакво отражение на вътрешно преживяване.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...