Непоетично

Poetry

296 0 0

Не идваш във съня ми

като неканен гостенин,

не сядаш тихо

и не ме поглеждаш.

Не обичаш да се взираш в тъмното,

не съм любима,

а и разстрелите не са за теб.

Простили сме се,

без излишни думи.

Във късен час,

потропай на вратата ми-

за други здраво е залостена.

Не ме целувай и не си отивай.

Ти даде, а аз приех.

Сбогом.

Другото са спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0