Непокой
В море от скръб
животът ми премина.
Но жареше ме слънце.
И целея.
Горчива радост
ден не ме подмина...
Препъната -
и плачешком -
живея.
До днес
не се научих да отсявам
от черно - бяло.
В грях
и святост - пея!
Наивница
и утре си оставам.
Да, страдам!
Преболявайки -
живея.
Сред свои - чужда.
В клетка.
Пуснах щори!
През есен тичам -
пролет ме люлее.
А Някой
и решетката събори!
Благодаря ти, Боже,
че живея!
Добро и зло.
След сушата - порой.
Пресява ни
Животът през цедило.
Ту строг,
ту безразсъден.
Непокой!
Обратното
е равно на мъртвило.
© Донка Василева All rights reserved.
