Несбъдната обич
Свойте устни оставих във дирята
на съня ти, превзел ме с греха.
По лицето с дъх нарисувал ми нежно
копнеж за милувка една.
Там, под стряхата, аз ще надничам,
вплела в пътя ти свойта следа.
А неизживяното щастие, ничие,
ще те пари като въглен,
оставен да тлее в мисълта.
Прерисувани мигове влюбени
под дъгата на тъжно небе
ще са моите сълзи, със които
ще прегръщаш възможните други ръце.
Аз при теб ще се връщам по съмнало.
С насълзени, но вгледани в тебе очи.
И знам, ще се каеш до стъмване
за мига, в който ме зачена за обичане,
но който така и не дойде.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
