Нещо като изповед
С поезия навярно съм ви втръснал,
но прозата не ми е по душа.
В джамиите не искам да се кръстя,
щом в църквата си търся същността.
Да се откажа, молиха ме много:
“Не е за теб ритмуваната реч!”
На клада, под словесно лумнал огън
подложен бях. Търпях ужасна сеч.
Какви ли не ужасни епитети
душата ми разкъсваха със гняв.
Но моля ви, сега не ме съдете,
че продължих по пътя, а не спрях.
Упрекваха ме, че съм горд и важен.
От упреците всъщност аз страня.
Страхувам се за миг да не премажат
вярата ми, в чистите неща.
Такъв закон за чувствата не зная.
Не спазвам в писането правила.
Обичам много в рима да мечтая.
Не ме съдете, моля, за това.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
