Несподелена Любов
Обичам те! И от това ме боли!
Не ме разбираш, нали?
Не разбра за моята любов.
Толкова болка и сълзи,
сълзи стичащи се от моите очи!
Напразно? Дали?
Не, не мисля така.
Надежда винаги има, тя никога не умира!
Надежда, дори мечта,
че ще бъда с теб през деня и нощта.
О, да! Моята любов към теб е голяма.
Защо не ме обичаш и ти така?
Защо не чувстваш същото към мен сега?
Един ден ще го почувстваш...
Ще почувстваш това, което чувствам аз.
Но ще бъде вече късно!
Мрак ще забули тази моя несподелена любов!
Ще се луташ в лабиринта на любовта,
от който спасение няма!...
И ще разбереш, че за тебе аз съм най-добра!
От този лабиринт ще те измъкне тя... Другата жена!
Друга ще те обикне, но не така както аз!
Защото само моята любов е така специална!
Толкова силна и само за теб!
Исках те... Жадувах те...
Но вече всичко свърши...
Свърши... Отиде си!
Не, не. Спри! Замълчи и ме забрави!
Но помни, че някога е имало едно сърце,
което вечно за тебе е туптяло
и винаги твоето име ми е шептяло!!!
© Вики Карчева All rights reserved.
