Нестинарска песен
Нестинарска песен
Песен горчива в мене се влива,
сляла се с моя живот
и се залюшка песен хайдушка,
песен за моя народ...
... Като магия, пламък-стихия
горска утроба раздрал.
Пламнал Сакара и безпощадно
огънят вредом горял.
Като по чудо литнала лудо
песен до мойто сърце.
Тя заразказва в моята пазва –
на клада родено дете:
Във страшна жетва, жетва сред огън,
Индже дружина събрал,
а Каракольо с байрак в ръката
песен от болка запял.
Пее дружина в танц нестинарски
песен за своя Сакар...
Денем и нощем бродят юнаци...
Търсят пак своя олтар.
Песен горчива в мене се влива -
сред този измъчен народ.
Пак се залюшка песен хайдушка.
Дано намери тя брод!
© Стойна Димова All rights reserved.
