И тази нощ отново под клепачите

настани се бавно и този мрак.

Приех те и сред хилядите неудачници

без да знам - мой си или си враг.

В гънките на мойте мисли настанявай се.

Отворих вратите на топлата си гръд.

И думите неизказани отнемаш ми,

в безсмислен стон започнаха да се въртят.

Съзнанието ми като зееща площадка,

грозно гола след разчистена развалина,

мудно се размива в стаичката малка,

където нощта ти залюби ми деня.

В свирепа страст изгаряш ме -

екстаз, крещя, от наслада чак боли.

И сред хилядите неудачници

избирам - нека да си Ти.