И тази нощ отново под клепачите
настани се бавно и този мрак.
Приех те и сред хилядите неудачници
без да знам - мой си или си враг.
В гънките на мойте мисли настанявай се.
Отворих вратите на топлата си гръд.
И думите неизказани отнемаш ми,
в безсмислен стон започнаха да се въртят.
Съзнанието ми като зееща площадка,
грозно гола след разчистена развалина,
мудно се размива в стаичката малка,
където нощта ти залюби ми деня. ...