Jul 27, 2005, 10:00 PM

Неумираща любов

Poetry

1.2K 0 1

Обикнах те аз.
Любовта си крих от дълго време.
Върнах се, бях до теб до последния час,
когато разбра, че и ти си влюбен в мене.
Но беше твърде късно, ЗАМИНАВАМ,
отново тръгнах по света.
Моя снимка в ръката ти оставям,
че ще те обичам, ПРЕД ТЕБЕ СЕ КЪЛНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lightshadow (Спасимир Тренчев)

да се докоснеш и да от отдалечиш - като водата - приливът е твоя дъх, а отливът е твоята сълза

2007-07-05T16:27:15+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0