Feb 24, 2010, 10:12 AM

Неутрал

Poetry

993 0 0

Една звезда умира
всеки път, когато мигнеш.
Опитваш слънцето
да видиш в тъмнина.

Живота свой не цениш,
смяташ го за изживян.
Стоиш на прага...
Няма път назад.

Дали свободен си,
камъкът над теб мълчи.
Тайнствено навява
спомени от преди.

Този зов
не може да попречи
на това, което сме.
Защото дишаме.

Затворен в себе си,
не позволяваш на чужди
сили да те контролират
Делириум на плът и кръв създават...
създават... неутрал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9