Невена
Нежно пак луната свети,
сякаш приказни сюжети
на децата тя шепти.
Чакаш приказка и ти.
Я ела, детенце сладко,
слушай приказката кратка...
Нежна, слаба, изтощена
растеше малката Невена.
Вечно смръщена, свадлива,
никога не бе щастлива.
Всички казваха тревожно:
- Туй дете е невъзможно!
То не знае да се смее,
да играе не умее!
Всеки гледа и се чуди:
- Тя не иска да се труди!
Никой с Вена не играе,
че е лоша - всеки знае.
Вечно груба е и зла,
мрази всичките деца.
Но за всяка болка лек
знае мъдрият човек.
Като единствено дете,
Вена глезена расте...
Имат вече мама, татко
бебенце мъничко, сладко,
на Невенчето сестричка,
за да не расте самичка.
Гледа смръщена Невена -
озлобена, наскърбена,
как се радват мама,
татко на това детенце сладко.
Радват му се баба, дядо,
стрина Лена, чичо Радо.
Всички, всички го обичат,
„мила рожбо" го наричат.
Бебето се буди рано -
вечно весело, засмяно,
без причина не се мръщи,
весело е с него вкъщи.
С Вена никой не говори.
Никой вече я не моли
млякото си да изпие,
бузките си да измие...
И сама разбра Невена,
че с любов е обградена
нейната добра сестричка.
Тя е лоша и - САМИЧКА!
Взе да става рано-рано,
с мляко бебето да храни.
Пийва си и тя самата
и оправя си кревата.
Със целувка мама буди...
Гони с Шаро пеперуди.
И с децата вън играе,
даже песни вече знае.
Вкъщи връща се засмяна.
- Ах, каква е таз промяна? -
всеки вкъщи се зарадва.
Татко я в прегръдки грабва,
майка ù я гали нежно -
радостта ù е безбрежна.
Дядо, баба я обичат,
„внучке мила" я наричат...
Спирам приказката тука.
В нея има и поука ,
ти навярно я разбра?
Щом си мила и добра,
всички те обичат много.
Лошите ги съдят строго!
© Генка Богданова All rights reserved.
