Apr 21, 2011, 9:55 PM

Неверие 

  Poetry » Civilian
676 0 6

                                      НЕВЕРИЕ

                                             (по мотиви от Н. Й. Впцаров - „Вяра”)

 

 

 

Да, дишам.

Но съм безработна.

Е, все пак живея.

И стихове

се опитвам да пиша

(ще кажат другите

колко умея).

На нищо и никого,

и на живота

не гледам строго –

просто имам друга природа,

това не го мога.

По своему също се боря,

 

но други са времената –

на терминатори,

консуматори,

и технократи –

без задръжки и сантименти

(къде ти рицарство,

едри звезди и романтика!);

времена на космически технологии,

скорост и ярост,

на канибалска конкуренция

и на инфарктна динамика;

времена на депресии, стрес, параноя,

бизнес и бедност,

на епидемии, бедствия

и повсеместни брожения;

времена на свирепо насилие,

люти войни,

камикадзета,

дрога и рекет,

на упадъчен кич,

секти,

ментета,

секс вместо поздрав,

въобще – на глобално падение...

 

Гледайки как безвъзвратно

Земята от грях се пропуква,

свивам се като охлюв

обратно

в своята провинциална черупка.

От медиите стресната,

а пък и безпарична –

за пътища,

катеря в тъмницата

единствено

на сърцето си

стръмното стълбище.

 

Мъкна на ежедневието

неоткопчаемите вериги

и се задъхвам

в гето на страсти-пигмеи

от нескончаеми

плачевно-жалки интриги...

 

Плувам до синьо

ту в Бога, ту в дявола вкопчана,

но се завръщам все там

на брега,

откъдето съм почнала.

Проблемите като валяк

ме следват –

бавно, злокобно и сигурно,

но и сред калта изтъркаляна

ровя за бисерни мигове.

 

Сред нищото

в нещо се целя

(десетката в тъмното)

и засега не личи

в тунела

светлина от разсъмване.

 

Изобщо

животът ме е заклещил

С ГРУБИТЕ ЛАПИ ЧЕЛИЧНИ,

но – както е правил Вапцаров,

макар вече не така

популярен –

опитвам се да го обичам.

 

A PROPOS

за моята ВЯРА

в УТРЕТО –

нелепо е да я бронирам,

след като женкари,

алкохолици,

ченгета,

попове,

далавераджии

и фанатици

напоследък света дирижират.

Мирише ми

на Библейски апокалипсис –

дано само Бог ни пожали

и спусне ни мъничко разум

и повечко милост...

Но като гледам – едва ли...

© Ирина Велчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??