Неверие
НЕВЕРИЕ
(по мотиви от Н. Й. Впцаров - „Вяра”)
Да, дишам.
Но съм безработна.
Е, все пак живея.
И стихове
се опитвам да пиша
(ще кажат другите
колко умея).
На нищо и никого,
и на живота
не гледам строго –
просто имам друга природа,
това не го мога.
По своему също се боря,
но други са времената –
на терминатори,
консуматори,
и технократи –
без задръжки и сантименти
(къде ти рицарство,
едри звезди и романтика!);
времена на космически технологии,
скорост и ярост,
на канибалска конкуренция
и на инфарктна динамика;
времена на депресии, стрес, параноя,
бизнес и бедност,
на епидемии, бедствия
и повсеместни брожения;
времена на свирепо насилие,
люти войни,
камикадзета,
дрога и рекет,
на упадъчен кич,
секти,
ментета,
секс вместо поздрав,
въобще – на глобално падение...
Гледайки как безвъзвратно
Земята от грях се пропуква,
свивам се като охлюв
обратно
в своята провинциална черупка.
От медиите стресната,
а пък и безпарична –
за пътища,
катеря в тъмницата
единствено
на сърцето си
стръмното стълбище.
Мъкна на ежедневието
неоткопчаемите вериги
и се задъхвам
в гето на страсти-пигмеи
от нескончаеми
плачевно-жалки интриги...
Плувам до синьо
ту в Бога, ту в дявола вкопчана,
но се завръщам все там
на брега,
откъдето съм почнала.
Проблемите като валяк
ме следват –
бавно, злокобно и сигурно,
но и сред калта изтъркаляна
ровя за бисерни мигове.
Сред нищото
в нещо се целя
(десетката в тъмното)
и засега не личи
в тунела
светлина от разсъмване.
Изобщо
животът ме е заклещил
С ГРУБИТЕ ЛАПИ ЧЕЛИЧНИ,
но – както е правил Вапцаров,
макар вече не така
популярен –
опитвам се да го обичам.
A PROPOS
за моята ВЯРА
в УТРЕТО –
нелепо е да я бронирам,
след като женкари,
алкохолици,
ченгета,
попове,
далавераджии
и фанатици
напоследък света дирижират.
Мирише ми
на Библейски апокалипсис –
дано само Бог ни пожали
и спусне ни мъничко разум
и повечко милост...
Но като гледам – едва ли...
© Ирина Велчева All rights reserved.
