Не си мисли, че щом съм с теб, аз още те обичам…

Не си мисли, че вярна съм ти още…

Не вярвам в теб и ти го знаеш,

не вярваш в мен – това го знам…

Залъгваме се още, че заедно живеем.

И тайно двамата си знаем – далеч не ще да стигнем…

Ти имаш друга и с нея веселиш се,

аз имам друг – той прави ме щастлива.

Отдавна ти не си ми верен…

Но не ме боли, не те ревнувам и не страдам…

Какво ли значи днес това?

Че аз не те обичам?... Да…!

Ти достатъчно се постара…

За тебе вече аз не знача нищо…

За мен – ти също…

Не ме боли, че вечер си със нея.

С него пиша си аз всеки ден…

И вечер с него се развличам,

макар и чрез компютъра да е със мен.

За мен дори не си ти тъжен спомен,

а някак безразлично в моите очи стоиш…

за теб не зная аз какво съм…

но и на двамата ни е добре така…

Ти пръв сгреши…

Аз силно те обичах,

но таз любов умря – УБИ Я ТИ!

И щом четеш това, отново ще ти кажа:

В прегръдките на друг ме „хвърли” ти...!

Не си ми верен ти…

Не съм ти вярна аз…

С друга се развличаш ти,

друг разсмива ме до късен час.

И щастлива съм с него,

той по нищо на теб не прилича…

Той е точно като мен!!!

         Благодаря ти,

че отново с любовта ме срещна,

макар да сложи края ми със теб…

Аз щастлива съм и ти щастлив си!

Така добре е!

… няма случайни грешки…

… и няма наранени…

Туй, което пламна, изгоря!

Туй, което в миналото беше – там остана!

(за Ели и Дани :( )

22.01.2008г.               What_fun_f