Jul 30, 2006, 7:16 PM

НЕВИДИМИ ДЕЦА

  Poetry
890 0 1

 

 

                      НЕВИДИМИ ДЕЦА

 

       

По вълнолома към фара

върви дете.

Леко облечено е.

Има силен северен вятър -

                     заради него

е построен вълноломът.

 

Момиченцето плаче.

                     Но от фара

започва морето

с вълни

като виенски колела...

 

…………………………..

Има дни,

                 в които

Вселената е просто буца в гърлото ни,

която ще се пръсне

на сутринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...