Feb 14, 2006, 9:28 PM

НЕЗАТИХВАЩА ОБИЧ

  Poetry
977 0 9
Казваш ми,че съм красива
прекрасни,че са моите коси,
че има още пламъче игриво
в изумрудените ми очи.
Не забелязваш,че отдавна
са посивели тез коси
и липсва вече онзи пламък
в помътнелите ми днес очи.
В очите ти аз още съм на двайсет,
а ти във моите младежът от преди,
който и до днес разпалва
огън в моите гърди.
Огън,който не загасна,
който и до днес  гори,
че подклаждахме го двама
със любов до днешни дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...