Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
747
0
0
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
(На Андриана)
Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш
Демони, които да ровят вътре в теб.
Отпаднала и предала се на болката, ти тъжиш настрана,
Твоята сила се изпари, когато в теб дойде тази тъга.
Защо се изкушаваш да се връщаш назад, когато
Съдбата ти дава честно целия свят?
И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.
От вътрешната си борба си надвита и сега си сърдита,
Но кого обвиняваш, че се съмняваш в себе си, питам:
"Колко още дни и нощи, ще се лекуваш от това?
Колко мои думи трябват, пак да вдинеш ти глава?"
Не пожелавай временно да си заспала и да чакаш да мине,
Депресията е странна болест, траеща може би с години.
И защо отвътре те боли за нещо, за което не си струва?
Дали търсиш причина целия нормален свят да си рискуваш?
И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.
И ти се спираш, взимаш, пиеш, пушиш,
И телевизия гледаш, и радио слушаш,
И стихотворения четеш, и на вицове се смееш,
И още се чудиш, как да се преодолееш...
И смехът ти заглъхва, и тъга те наляга,
И настроението се губи, и радостта бяга,
И искаш да ти мине, но то все не минава
И сякаш ослепяваш, но звукът ти остава...
"Но по-добре да поплачеш
и да се чуе гласът ти,
отколкото глухо и безшумно
да си стоиш в ъгъла..."
(На Андриана)
Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш
Демони, които да ровят вътре в теб.
Отпаднала и предала се на болката, ти тъжиш настрана,
Твоята сила се изпари, когато в теб дойде тази тъга.
Защо се изкушаваш да се връщаш назад, когато
Съдбата ти дава честно целия свят?
И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.
От вътрешната си борба си надвита и сега си сърдита,
Но кого обвиняваш, че се съмняваш в себе си, питам:
"Колко още дни и нощи, ще се лекуваш от това?
Колко мои думи трябват, пак да вдинеш ти глава?"
Не пожелавай временно да си заспала и да чакаш да мине,
Депресията е странна болест, траеща може би с години.
И защо отвътре те боли за нещо, за което не си струва?
Дали търсиш причина целия нормален свят да си рискуваш?
И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.
И ти се спираш, взимаш, пиеш, пушиш,
И телевизия гледаш, и радио слушаш,
И стихотворения четеш, и на вицове се смееш,
И още се чудиш, как да се преодолееш...
И смехът ти заглъхва, и тъга те наляга,
И настроението се губи, и радостта бяга,
И искаш да ти мине, но то все не минава
И сякаш ослепяваш, но звукът ти остава...
"Но по-добре да поплачеш
и да се чуе гласът ти,
отколкото глухо и безшумно
да си стоиш в ъгъла..."
© Христо Андонов All rights reserved.
