Нима?
Нима е слънцето,
което гали, милва, дава на живота дъх...
Нима е светлината зрънцето,
което осветява всеки мой връх?
Не - нощта е майката,
в която аз се крия - аз,
сама със себе си
редя на живота свой мозайката.
Разтварям на душата си завесата
тихомълком във сумрака.
Седя и наблюдавам хората,
които са против света на здрачника,
които са деца на светлината.
Нима съм аз наказана?
Или може би ощастливена?
Не знам... но от мрака съм белязана
и от звездите окрилена.
Хората... те страхуват се от мрака.
Моят страх пък е от слънцето.
Тук сърцето върколашко трака,
търсейки човешко, ала родено с вълчето.
Ще продължавам да живея между две вселени,
ще се лутам, незнаейки добро и зло.
Мислите ми - все пълни със омраза, черни, гневни...
И болка ще нанасям, правейки добро!
което гали, милва, дава на живота дъх...
Нима е светлината зрънцето,
което осветява всеки мой връх?
Не - нощта е майката,
в която аз се крия - аз,
сама със себе си
редя на живота свой мозайката.
Разтварям на душата си завесата
тихомълком във сумрака.
Седя и наблюдавам хората,
които са против света на здрачника,
които са деца на светлината.
Нима съм аз наказана?
Или може би ощастливена?
Не знам... но от мрака съм белязана
и от звездите окрилена.
Хората... те страхуват се от мрака.
Моят страх пък е от слънцето.
Тук сърцето върколашко трака,
търсейки човешко, ала родено с вълчето.
Ще продължавам да живея между две вселени,
ще се лутам, незнаейки добро и зло.
Мислите ми - все пълни със омраза, черни, гневни...
И болка ще нанасям, правейки добро!
© Хриси All rights reserved.
