Jan 30, 2007, 12:02 AM

Нож на болката

  Poetry
937 0 5
Искаш ли да разбереш колко ме боли?
Искаш ли да разбереш защо са тези всичките сълзи?
Добре, тогава чуй ме ти и това, което кажа, направи!
Стани и във кухнята плахо отиди!
Ръката своя протегни и най-острия си нож вземи!
После острието към тебе насочи и силно в сърцето си се промуши!
После бавно ножа ти върти
и дори и да кърви, стискай зъби, продължи!
Е, сега разбираш ли какво ми причини?
Но не, недей ми казва чак сега: "Прости"
след като своя нож във мен заби и до смърт ме нарани.
Сега и да изкараш ножа от моите гърди,
раната не ще зарастне, винаги ще си стои!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми е любимото стиховорение поздрави целувки и прегръдки Иценце много си те обичам!!!
  • Мерси за мненията,ще се постарая да се издигам още в стила си,все пак годините са пред мен
  • На мен пък не ми хареса - като форма и много клишета.
    Има смисъл, но му трябва още.
  • раната някои ден зараства,колко точно ще отнеме зависи само от нас самите
  • Поздражления!
    Много ми харесва.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...