Jan 30, 2007, 12:02 AM

Нож на болката

  Poetry
939 0 5
Искаш ли да разбереш колко ме боли?
Искаш ли да разбереш защо са тези всичките сълзи?
Добре, тогава чуй ме ти и това, което кажа, направи!
Стани и във кухнята плахо отиди!
Ръката своя протегни и най-острия си нож вземи!
После острието към тебе насочи и силно в сърцето си се промуши!
После бавно ножа ти върти
и дори и да кърви, стискай зъби, продължи!
Е, сега разбираш ли какво ми причини?
Но не, недей ми казва чак сега: "Прости"
след като своя нож във мен заби и до смърт ме нарани.
Сега и да изкараш ножа от моите гърди,
раната не ще зарастне, винаги ще си стои!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми е любимото стиховорение поздрави целувки и прегръдки Иценце много си те обичам!!!
  • Мерси за мненията,ще се постарая да се издигам още в стила си,все пак годините са пред мен
  • На мен пък не ми хареса - като форма и много клишета.
    Има смисъл, но му трябва още.
  • раната някои ден зараства,колко точно ще отнеме зависи само от нас самите
  • Поздражления!
    Много ми харесва.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...