Нощен писък
Седейки сама в нощта,
гледам умислено звездите.
Хиляди малки искрици
къпят се в мрачната си светлина...
Птица прелита...
Остър писък пронизва тишината...
събраната болка...
разкъсваща душата...
Мисля си за хилядите грешки...
Хилядите лъжи, наречени мечти...
Човешки предразсъдъци...
хорски приумици...
Сливат се в едно...
стават на прах...
Малки следи пътека правят
на отдавана сторен грях...
Чакам утрото... в лъчите му
да се роди новата надежда...
Да измие лъжата,
да пречисти душата...
Леко вятърът милва страните ми.
Подшушва ми забравени слова...
Припомня погребан спомен...
скитникът подъл приюти се в ранената ми душа...
Отново писък в нощта...
Птицата, събрала тъгата си,
разпръсква я сред пустотата...
От очите ми стича се сълза...
Нов спомен идва без покана...
сгушва се до другия...
... безмълвна закана -
нахлуват мисли нежелани...
Следваща сълза пада тихо във нощта...
Студени проблясват звездите,
ледена и луната се смее...
Но възможно ли е?!
Ражда се нова мечта... уви, убивам я...
Решила съм да не допускам следваща лъжа...
Птицата кацва на ръката ми...
Гледа ме с черни очи...
сякаш за миг се натъжи...
Може би съзряла е моите сълзи...
Писък проехтява...
птицата е отлетяла...
... освобена от своя плен...
А аз паднала на земята...
чудя се... чий беше писъкът...
... мой или нейн...
© Ди All rights reserved.
