Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри,
се впиваха във погледи страхливи.
И вятърът се чувстваше без кости,
подгонят ли го глутниците диви.
А тишината, сръфана жестоко,
се мяташе зад спуснатите щори.
Ехото крещеше еднооко
из тесни междусградни коридори. ...